Добротворството: 

Дни наред тази група млади хора неуморно откопават сантиметър по сантиметър живота на непознати за тях хора - къща, след къща… 

Всичко започва на 05. септември, когато секретарят на ТД “Сърнена гора” - Ваня Петкова, изпраща призив за включване в организирана инициатива за почистване на калта и тинята, дървените трупи и вършини, изсипали се и залели селата в Карловско, с една огромна маса от плътна и силна смес… Младежите приемат с ентусиазъм идеята и я споделят в своята група, питат се кой е "на линия" и веднага откликват точно тези младежи - без да се замислят, без да питат “Какво?” и “Как?”, без да се зачудят дори “Дали?”... 

На 06. септември, всички те, заедно с другите хора, чистят къщата на един възрастен човек, живеещ сам. В края на деня, той най-после успява да излезе пред къщата си, в която пети ден е бил като затворник, заради връхлетялата селото стихия…

“Цял ден тези млади Хора бяха заринати в калта… Не охнаха, не седнаха почти, не плакаха, не се чудиха какво и защо го правят. Просто го правеха… с хъс и сила… Отвсякъде личеше как правенето на Доброто е просто част от тях и е естествено като дишането и закачките помежду им…” - пише за тях Антония Петкова, свидетел на доротворството им.

След това, част от групата млади хора (момчетата) се връщат отново в с. Каравелово за 2-3 дни, за да продължат започнатото: “...Спяха на палатки и всеки ден отриваха още и още сантиметри живот, връщайки вярата на Хора от следващите къщи… наред… Аз така ги заварих на 09. септември…” - продължава Антония - “Цялата група отново се събра на 17. септември - отново организирано и заедно с другите Хора… с Вяра, Надежда, Любов…”

“Нека приемем тази група млади Хора, като събирателен образ, в който да се огледаме… Нека да си напомняме да се грижим едни за други като Хора. Защото всички можем да затънем в "кал" и затруднения по различно време и по различни поводи. Но се живее някак по-леко, когато знаем, че ще си подаваме ръце едни на други и има как да го правим…” - споделя Антония Петкова и си припомня: “Докато ринехме кал в няколко различни къщи в с. Каравелово, си поговорих с един човек, чиято новозакупена за семейството му къща, която е в процес на ремонт, беше залята от вълната кал и тиня. Той честно и откровено ми сподели, че преди да се случи това, никога не се е заслушвал и не се е интересувал от доброволци - добротворци. Когато е срещал такава информация, не е вярвал, че е било просто ей така - естествено и безусловно… НО, откакто е видял какво се случва покрай него при това изпитание, е ПОВЯРВАЛ и е готов първи да откликне на следващ подобен призив за добротворство към непознати Хора…”