Добротворството, разказано от о. Петр Цвркал, Директор на салезианската общност:

“Отец Мартин Илек, свещеник от Салезианите на Дон Боско, е роден на 12. октомври, 1975 г., в град Литомишл, като най-малкото от пет деца. Детството си изживява в село Себранице, а когато бил на шест години, баща му почива. След основното училище, завършва средно земеделско училище като механик.
 

За първи път се среща със салезиани, без да знае, през 1983 година на летен лагер, който е организиран от тях тайно, защото през времето на комунизма било забранено на монашеските общности да съществуват официално. През 1991 година, след падането на комунизма, орденът на Салезианите идва в неговото родно село и му помага да открие своето призвание, а именно – да стане салезиански свещеник. Няколко години по-късно, през 1994 г. започва и неговата подготовка. Постъпил е в новициат в Прага и на 16. август, 1997 година, полага първите си монашески обети. Вечни обети полага в Ческе Будейовице, на 17. май, 2003 г. В своята молба за полагане на вечни обети написал: „Реших да служа на млади хора за спасението на душите им.“ И това и прави през целия си живот. Неговото най-голямо желание беше да помага на другите да се запознаят с Бог и с Неговата безкрайна любов.
 

Приел в сърцето си мисионерско призвание и заминал, като студент, за две години на практика в град Казанлък, където работи с младежи. След тази практика, продължава своето следване в град Чешке Будейовице, където на 26. юни, 2004 г., е ръкоположен за дякон. Своята практика като дякон изкарва чрез служение в Австрия в град Амстеттен. На 23. април, 2005 г., в Прага е ръкоположен за свещеник. Като млад свещеник е изпратен в град Казанлък, където продължава своята работа с младежи, която започнал още като студент.
Когато е взето решението, че ще започва нова мисия в град Стара Загора с деца от ромския квартал, той веднага проявява готовност да тръгне заедно с о. Георги Свобода и о. Ярослав Фогл, за да започнат новата мисия. В Стара Загора става енорийски свещеник и активно се включва в дейността в Ромската махала. От 2022 г. става директор на фондация “Дон Боско България” и на младежкия център в гр. Стара Загора.
 

Това, което беше типично за него, е, че създаваше дълбоки приятелски отношения с енориаши и младежи, за тях той се превърна в духовен брат, а не само приятел. Той беше много чувствителен и внимателен към нуждите на другите. Неговият хумор отваряше много сърца и заради това беше обичан и търсен. Отец Мартин почина в съня си в неделя, 19. февруари, 2023 г. Същата неделя, когато се четеше евангелието според Матей, което изразява неговия живот и отдадеността на Исус: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.“ (Мт 25,40)
В неделя преди обяд искаше да посети един млад мъж в затвора, от който много хора се бяха отказали, без да му дават шанс. Тази среща не се осъществи, но той направи другата среща, тази със своя любим небесен Баща. Една от неговите любими мисли беше: “Мисля, че най-голямото нещо, с което ни е дарил Бог, е способността да даряваме любов едни на други”.
 

Благодаря Ти, Мартин, за годините, през които бяхме заедно, за мен винаги си бил голям пример със своята отдаденост към другите. Благодаря Ти, за Твоето отношение към Бог и за Твоето голямо желание да помагаш на другите, за да се срещнат с Него. Твоят живот можем да изразим и чрез думите на православния свещеник о. Живко, който каза по време на съболезнованията: „Прекрасен човек!“