Александър Мечев, в когото стихията на добротата увлича доброволци, с които безотказно помагат за безопасното излизане на трима човека, попаднали в капана на пожара, развихрил се край Стара Загора

Своята номинация Ирена Златева започва с думите:

“Триумф! Звучи като победа - победа на доброто над всяко зло!

Името му го знае половин Стара Загора... поне! Не всеки знае как изглежда, но всеки който го познава, ще признае, че той е пример за добротворец.

Номинацията ми е за Александър Мечев… 

Огънят е стихия, която унищожава, помита, изпепелява, но той - Александър, е като сила, която нищо не я лови, преминава с усмивката си и решителността си през всяка стихия, за да достигне до човек, животно, място, ситуация, което се нуждае от силата и помощта… на герой!”

Добротворецът: Александър Мечев

Добротворството: На 15. юли, 2024 г., на терените в близост до Седми километър възникна пожар. Всеки старозагорец знае… това беше стихия, в потушаването на която се включиха 11 пожарни автомобила на РСПБЗН – Стара Загора, оказана беше помощ от пожарни служби и от съседни области, Държавно горско стопанство, Община Стара Загора, Областна администрация – Стара Загора, ОД на МВР - Стара Загора, доброволното формирование към Община Стара Загора, МО-модул за гасене на горски пожари, военнослужещи, тежка техника на „Мини Марица Изток“, "Трейс Груп Холд" АД, два хеликоптера на авиобаза „Крумово“ и стотици доброволци от цялата страна. 

Огънят беше обхванал иглолистна гора и земеделски земи. Беше страшно… Само човек, който е бил на терен, знае и пази тези картини на 15-20 метрова стихия, с неописуема сила, запечатана в съзнанието на всеки участник… с надеждата - да не се повтаря!

Александър Мечев е сред първите доброволци, пристигнали на мястото на възникването на пожара. Втурва се по горските пътеки, за да огледа… и помага на някои от горските обитатели. Вижда огъня, който вече безмилостно обхваща боровата гора. Връща се и заедно  автомобил и екип на РСПБЗН – Стара Загора, се насочва към мястото, в което огънят върши своето. По-късно посреща и пожарния автомобил и се включва в потушаването на огъня, който прехвърля билото и вместо да се самозагаси продължава със сила напред. Огънят, в периметъра на Александър и огнеборците, е потушен, но те остават изолирани на билото, докато стихията обхваща все по-големи размери. Вече е тъмно… Александър, в който едновременно има толкова много сила и доза лудост, се втурва надолу към главния път, през дима и обгорялата гора, като в миговете, в които се опитва да си поеме въздух, снима с телефона си, за да запечата силата на огъня и да показва на бъдещите поколения, какво е да застанеш лице в лице със стихията. Около 21:00 часа, той вече е в групата на 14 доброволци, изпратени от инспектор Злати Дрянов, началник сектор „Превантивна и контролна дейност“ при РДПБЗН-Стара Загора, и гасят огъня, като се опитват да го локализират и опазят периметъра около къщите. През цялото време телефонът на Александър не спира да звъни и той свързва доброволци и институции… 

Получава обаждане от Мирослав Стайков, който, заедно с майка си и свой приятел, се намират в отдалечена къща, много навътре в боровата гора. Виждайки как огънят идва безмилостно към къщата им, той моли за помощ. В този момент, огънят вече е на много места. Много професионалисти и доброволци действат на терен, но все още изглежда, сякаш стихията със силата си, изпреварва действията им и променя посоката си, като завладява все нови и нови райони.

Малка група от смели мъже - Александър Мечев и Димитър Хаджиев, под ръководството на инспектор Злати Дрянов, се качват в офроуд автомобил на мъж, без да го познават по име, но толкова единни, все едно са действали винаги заедно и тръгват към мястото, където са повикани. Успяват да стигнат до къщата… Първо виждат огъня - 100-метров, низов, бавен, спокоен, пълзящ с постоянството си и достигнал на 50 метра от къщата. А, там тъмнина, дим и страх… Когато мъжете пристигат, идва глътка свеж въздух с тях. Оглеждат ситуацията и виждат, че има опасност и истински риск за живота на хората, ако останат в къщата, защото в гората зад тях също се чува звукът на огъня. Тъмно е и няма как да се направи преценка, колко близо и къде е огънят отзад, зад къщата. 

Обаждат се за помощ и водоноска… "Трейс Груп Холд" АД, които също са сред доброволците, изпращат автомобил. Някои гасят, други дават кураж на хората в къщата… Убеждават ги да я напуснат, помагат им с транспорта, тъй като техния автомобил е далеч… на главния път. 

Хората са извън опасност… Цяла нощ не спират да гасят и наблюдават региона. Толкова са погълнати от желанието да надделеят над огнената стихия и опазят хората, къщите, гората, че дори не помнят детайлите… Останала е само силата на емоцията от победата над огъня и благодарността, че няма жертви…

В крайна сметка къщата е спасена, а хората евакуирани.

Своята номинация Ирена Златева завършва с думите: “Ако ме попитате - защо той, защо Александър? Защото той самият е Триумф на добротата. Защото самата ситуация беше борба, завършила с Триумф на добротата - на много доброволци и институции, сплотени и действащия заедно. Доброто срещу злото.”