Отеква и последния детски глас в Залата на Сдружение "Самаряни", където 2 часа и 30 минути близо 30 деца, повечето от украински семейства, преживяха емоции, нови срещи и нови запознанства... Бързаме да разкажем за тези мигове, но листа (екрана) остава... празен, думите и емоциите се блъскат и летят от единия полюс до другия...
Събираме се емоционално и се качваме в Залата, където Люси и Ксения са се подготвили да разкажат на български и руски език приказката
"Под гъбата/Под грибом".
Деца и родители са седнали близо един до друг... Чува се глъчка само от една малка група от осем деца, които се познават, а другите са притихнали - срещат се за първи път. И родителите също не се познават твърде добре. Представят се, всеки разказва с кого е дошъл, сами избират да кажат и от къде идват. Ние не ги питама, за да не ги връщаме към тези трудни и твърде емоционални за тях моменти, носещи страдание..., но те избират да разкажат, да кажат колко обичат Украйна и как това е толкова силно за тях, сега, когато са далеч
от страната си, тогава рукват сълзи... Някои деца са смели и споделят с кого са дошли на тази среща и какво обичат техните майки и/или бащи, но има такива, които не казват нищо... не че не знаят какво, но си личи, че все още им е много трудно... в чужда страна, непознат език, нови хора, хиляди въпроси, родител някъде далеч, неизвестност, без познати, близки, семейство... Не запомняме всички имена, запомняме лицата им - някои спокойни, други - тъжни, срамежливи, очакаващи... И така обръщаме очи към приказката, която ще бъде разказана на фона на красив декор, предоставен ни от ДГ №11 "Загоре", благодарение на Цвети и г-жа Ивелина Манова, Красивите картини на праказката са изработени и дарени от Рекламна агенция NGV Group , за да бъде приказката красива и разбираема. Каним майките и татковците да се отправят към пространството за кафе и чай и в залата остават децата, доброволците и разказвачите. Става тихо, чуват се думите на български и руски. Приказката е подходяща за малки деца, но дори и тези над 10 години са привлечени и слушат.
Идва края и на зададения въпрос: "Вие сетихте ли се?", чуваме звънак детски глас и получаваме отговор на руски. Каним децата да разкажат приказката по картини и имаме доброволци сред децата и на български и на руски. Започват смело и много изразително да разказват и показват картините. За пореден път виждаме как приказките са универсален език, който разбират и малки, и големи, и на български и на всеки друг език по света... Следват творческите занимания с материали, дарени от Книжарница "Мистрал" , и става по детски оживено и шумно... Появяват се гъби от
пластелин, рисувани герои от приказката, герои по лицата на децата, започват инициирани от децата игри... Гери, Ради и Джо, доброволците, които ни помагат, говорят руски, и бързо се включват в заниманията с децата.
В Залата вече е шумно и можем да видим как Вяра и Жана си говорият с Кира i Саша съвсем по тинейджерски, говорят на руски или гугълски, съвсем свободно, независимо, че в училище не са учили този език.
Виждаме Макси, Ники, Габи, Роман, Сами, които тичат и играят без проблем от езикова бариера. Забелязваме как Роман разглежда българските книжки с картинки и се забавлява все едно чете, нищо, че е само на 4 г.
Оставяме децата в Залата и се отправяме в зоната, където са родителите, а там е много уютно. Таня, нашият доброволец, се грижа за всеки родите да получи кафе, чай почерпка. Децата също са "добре дошли" в импровизираната кафе-сладкарница, където ги очакват вкуснотии, специално приготвени за тях и дарени от Бутикови торти от "Ден Рожден" и г-жа Мария Куманова и Пекарна "Изкушение", г-н Еньо Енев и Момчил...
Качваме се с поредния мачуган, който тича към Залата и продължаваме да обикаляме сред различните групи творящи и играещи деца. Всички изглеждат усмихнато щастливи... или повечето. В този момент погледът ни се спира на 10-годишно момиченце, което стои в средата на Залата, само и гледа някак тъжно. На всеки въпрос "Искаш ли да рисуваш, искаш ли да работиш с пластелин, или да ти нарисуват нещо на лицето?", отговорът беше; "нет", а очите му се пълнеха със сълзи, които едва сдържаше... Видяхме истината за това, какво причинява войната, очи в очи... Какво можехме да направим друго, освен да прегърнем това дете и да направим нещо заедно - да хапнем, да постоим заедно... За този шок, неразбиране и цялото емоционално връщане към миговете щастие, към дома, родината, синьото небе, свободата и рязкото осъзнаване - война, страх, бягство, загуба.... беше спиращо дъха... Затова на многото въпроси, които получихме, кога пак ще се видим, кога пак ще има нещо за децата... знаехме отговора - скоро!
Можехме да си го обещаем - на нас, и на украинските деца и родители, да продължим да правим детски срещи, благодарение на самарянската кауза - #ДетствотоНебиваДаБоли и щедрото дарителство на "Контур Глобал Марица Изток 3", Невена Димитрова, Nadya Nedyalkova, Marina Dimitrova, BCause: в помощ на благотворителността, Детска Градина Светлина, Мегадент Дентална клиника и всеки дарител, доброволец и добротворец, който подкрепя финансово усилията на екипа ни, както за децата, пострдали от насилие, така и понастоящем за децата, пострадали от война! Толкова приказки сме разказали на деца....
Но, тази приказка, разказана, в този "Ден на приказките", ще остане за нас незабравима като една от най-запомнящите се ...
Commentaires